И пак е 18 февруари. С цветя в ръцете, чинно коленичим. Изплакала очите си – България, все още чака своя син обичан. Усетила как тежките му стъпки отекват през едно превратно време, тя вижда Левски да върви по пътя и българи да падат на колене. За прошка молим. Дълго и горещо. С ръце високо вдигнати към Бога. Нали за нас, душата го болеше – издъхвайки, въздъхнал бе: